Aug 12, 2010, 7:11 PM

Не си отива лятото от мен... 

  Poetry » Other
1088 1 16

Ако си тръгне лятото от мен

и спра да вярвам, че щурците

са шестото ми чувство.

Ако спре

по слънчевите рамена на дните

да ме разхожда  утринният вятър,

докато мислите ми изтрезнеят

от непокорство и солена жажда,

ще ме обсеби хищното ни време

с подобия на чувства,

с безподобни,

безсъщностни представи за човечност

и аз ще съм  сърничка с вперен поглед

в живот,

лишен от истинска надежда.

Сломява ли в щурците песента

сега безумието на косача!?

Предателство ли е, че  есента

се люби лудо с циганското лято!?

В стремежа си

към безусловната любов,

на границата между световете,

поезията, като начин на живот,

душата ми  избира, за да свети.

 

 

 

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Предателство ли е, че есента
    се люби лудо с циганското лято!?

    Хубава и жива е срещата с поезията.
  • "Сломява ли в щурците песента
    сега безумието на косача!?"
    !!!
  • Благодаря ти, Милко! Трогна ме коментара ти!
  • Строго забранено е стрелбата по сърнички!!!Да са ти живи и здрави ръчичките!Каква е тази поезия,какво е това чудо!
  • Закъснели благодарности на всички, че ме четете! Хубаво е да си споделен!
  • Светиш, Бисерче!
    И си орисана си да пишеш...
    Прекрасно!
  • Живо и образно! В това "хищно време" запази в себе си чистата душа на сърничка, а в дните ти нека те съпровожда песента на щурчето! ПОЗДРАВИ!
  • ако от лятото остане стих
    със сигурност ще го запомним
  • Правилен избор!
    Поздрав от мен със "Лятото в мен"
    Усещам го, ей тука под гърдите си.

    Тъче най-топлите обятия за теб.

    Не ги изгубва лятото следите си,

    а пази ги дълбоко нейде в мен.

    В очите ми задъхано ще чака

    след пролетта ти пак да се роди,

    и няма любовта си да отлага,

    щом лятото ми в тебе нацъфти.

    Със птиците отново ще се върне

    най-синята надежда на света,

    и твоето небе ще ме празнува,

    защото съм на лятото гласа.

    И пясъците златни ще сънуват

    на стъпките ми топлата следа.

    Една любов била ли е, не си отива.

    Пребъдва се във слънчева дъга.
  • Браво!
  • Много хубав, приятен стих! Благодаря.
  • Красиво стихотворение, прекрасни метафори!
  • "есента се люби лудо с циганското лято"
    !!!
  • Да, чудесен стих.
  • Наистина е много хубав!
  • чудесен!
Random works
: ??:??