Не си отива лятото от мен...
Ако си тръгне лятото от мен
и спра да вярвам, че щурците
са шестото ми чувство.
Ако спре
по слънчевите рамена на дните
да ме разхожда утринният вятър,
докато мислите ми изтрезнеят
от непокорство и солена жажда,
ще ме обсеби хищното ни време
с подобия на чувства,
с безподобни,
безсъщностни представи за човечност
и аз ще съм сърничка с вперен поглед
в живот,
лишен от истинска надежда.
Сломява ли в щурците песента
сега безумието на косача!?
Предателство ли е, че есента
се люби лудо с циганското лято!?
В стремежа си
към безусловната любов,
на границата между световете,
поезията, като начин на живот,
душата ми избира, за да свети.
© Бистра Малинова All rights reserved.
