18.09.2009 г., 11:50

Не си отивай

747 0 1

Не си отивай, утре ще е късно,

не позволявай спомени да завалят,

душевни листопади да задръстват

пътеката обратна за дома.

 

Не си отивай, гордостта е тъжна,

тя няма с кой да сподели света,

отива ù врата да тръшне,

но после е с наведена глава.

 

Не си отивай, учи се да преглъщаш,

като лекарство взимай любовта,

дори на малки дози, ни превръща

от хомо сапиенс във божества.

 

Не си отивай, поседни за малко,

дори ден-два да помълчим,

ще бъде адски много жалко

граденото с любов да разрушим.

 

П.п. Не си отивай!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...