Не си отивай, любов
Не си отивай, Любов,
остани
в отредените утрини сетни,
да посрещаме с тебе зората,
да откриваме живи надежди
в кристалния хлад на росата...
Остани,
да ми светиш в нощите черни,
да ме водиш в тъмнината напред,
остани
в дните ми есенно-тъжни и тленни,
още пролети да жадуваме с теб...
Остани,
моя обична, ненагледна и свидна,
преродила се толкова пъти във мен,
остани
до последния пулс на сърцето,
под небето чисто на моята вяра,
в света на мъдрите истини в мен...
Остани, Любов,
не е още душата ми стара
и духът ми не е победен!
D.Patton
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
