Не си отивай...Тате!
* * *
Съдът реши!
Оставаш при Мама...
И така, повярвай, най-добре е!
Защото обичта и е голяма
и винаги... душата ти ще грее...
Ще идвам често!
Винаги ще идвам...
Ще те прегръщам... ако...
Мама позволи...
Понякога пък, ти при мене идвай,
ще бъдем двамата - сами...
Моята Любов ще е за тебе,
от началото, до всичките ми дни,
обикнахте, когато беше бебе,
сега... обичам те по... три!
Прегръдка нежна, целувка за раздяла,
нали със теб сме най-добри познати?...
Помни, за теб е - обичта ми цяла...
- Недей!... Постой!...
Не си отивай!...
Тате!...
Сълзата се търкулна по сакото,
крачката... поспря за миг,
и... някъде в скриптежа - на метрОто,
се сплетоха и... плач, и вик!...
Недей!...
Не си отивай!...
Тате!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
