9.12.2009 г., 15:37 ч.

Не сме 

  Поезия
944 0 13

Камък ли се пропука или птица заплака,

та се счупи така тишината?!

Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.

Колко много посоки се сляха!

А понякога вярвахме, че пътуваме заедно.

Всеки път е пътека навярно!

Но събрахме в очите си цели залези алени

и се връщахме дълго обратно.

И рисувахме в мислите градовете и къщите.

Ято птици и жълти слънца.

Непонятни, разлистени, ти и аз не сме същите.

Две наивни, болящи сърца.

© Виолета Зашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??