Не сме
Камък ли се пропука или птица заплака,
та се счупи така тишината?!
Ти замина занякъде, аз се върнях отнякъде.
Колко много посоки се сляха!
А понякога вярвахме, че пътуваме заедно.
Всеки път е пътека навярно!
Но събрахме в очите си цели залези алени
и се връщахме дълго обратно.
И рисувахме в мислите градовете и къщите.
Ято птици и жълти слънца.
Непонятни, разлистени, ти и аз не сме същите.
Две наивни, болящи сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
