22.02.2008 г., 22:54 ч.

Не спирам… 

  Поезия
747 0 19

Тъжна птица

без криле

е моето сърце…

Небето -

мрачна бездна

ме зове…

Към полет

устремено

да поема…

И мъката си

нежна

да приема…

Да бъда ястреб,

който не усеща вятър,

дъждове и бури

да понасям…

Не трепвам,

даже не проплаквам,

не чуваш  в шепота ми

как те викам -

неуловим е…

Непреклонна съм…

А как угасвам…

Намери ме, смисъл,

да знам, че някъде те има…

Не спирам…

Отвъд този свят на гняв и сълзи,

под тоягата на съдбата,

открита рана е душата,

но непокорна…

Не спирам…

А как боли ме…




                                                                    Еми

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??