Не спирам…
Тъжна птица
без криле
е моето сърце…
Небето -
мрачна бездна
ме зове…
Към полет
устремено
да поема…
И мъката си
нежна
да приема…
Да бъда ястреб,
който не усеща вятър,
дъждове и бури
да понасям…
Не трепвам,
даже не проплаквам,
не чуваш в шепота ми
как те викам -
неуловим е…
Непреклонна съм…
А как угасвам…
Намери ме, смисъл,
да знам, че някъде те има…
Не спирам…
Отвъд този свят на гняв и сълзи,
под тоягата на съдбата,
открита рана е душата,
но непокорна…
Не спирам…
А как боли ме…
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
