Не спряхме на време

Не спряхме на време

А как ли стана всичко, аз не зная,

дали със поглед ти ме заплени,

или с чаровната усмивка ме замая.

Какво направи с мене, погледни.

Спокойна ходех си по моя път,

и ти по своя, някъде далече.

Но май се сблъскахме със теб на кръстопът,

съдбата бе решила да ни срещне вече. 

И мислех си тогава - просто увлечение,

красив, възпитан, умен мъж.

Уви, оказа се по-силно от течение

и всичко промени се изведнъж. 

Така невинно беше от началото,

със смях, закачки, шарещи очи.

А как се случи всичко това цялото?! 

И ден и нощ да си във моите мечти. 

Защо решихме да го имаме това,

което всъщност няма как да изживеем?!

Изпихме я любовната отрова

и мъртви с теб от днес нататък ще живеем.

Че влюбихме се, кой ли бе виновен,

а знаехме, че няма как да стане.

Живота ни е толкова отровен,

болезнен спомен само ще остане. 

История любовна с весело начало,

две глупави души така копняха,

желаеха тъй силно да са едно цяло,

на време те не спряха, закъсняха. 

Дълбаем с теб все по-надълбоко

и въпреки, че знаем, че ще страдаме,

уви, защо е толкова жестоко

и от високо, все по-бързо падаме. 

И край необясним, щастливото начало.

Така е по-добре да сложим точката сега.

Не може с теб да бъдем едно цяло.

Това е всъщност нашата съдба.