Jun 4, 2019, 10:49 AM

Не спряхме на време

  Poetry » Love
785 1 1

Не спряхме на време

 

А как ли стана всичко, аз не зная,

дали със поглед ти ме заплени,

или с чаровната усмивка ме замая.

Какво направи с мене, погледни.

Спокойна ходех си по моя път,

и ти по своя, някъде далече.

Но май се сблъскахме със теб на кръстопът,

съдбата бе решила да ни срещне вече. 

И мислех си тогава - просто увлечение,

красив, възпитан, умен мъж.

Уви, оказа се по-силно от течение

и всичко промени се изведнъж. 

Така невинно беше от началото,

със смях, закачки, шарещи очи.

А как се случи всичко това цялото?! 

И ден и нощ да си във моите мечти. 

Защо решихме да го имаме това,

което всъщност няма как да изживеем?!

Изпихме я любовната отрова

и мъртви с теб от днес нататък ще живеем.

Че влюбихме се, кой ли бе виновен,

а знаехме, че няма как да стане.

Живота ни е толкова отровен,

болезнен спомен само ще остане. 

История любовна с весело начало,

две глупави души така копняха,

желаеха тъй силно да са едно цяло,

на време те не спряха, закъсняха. 

Дълбаем с теб все по-надълбоко

и въпреки, че знаем, че ще страдаме,

уви, защо е толкова жестоко

и от високо, все по-бързо падаме. 

И край необясним, щастливото начало.

Така е по-добре да сложим точката сега.

Не може с теб да бъдем едно цяло.

Това е всъщност нашата съдба. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тази история се случва често в живота...и колкото е красива, толкова и болезнена....но никога нищо не се знае😊

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...