24.04.2007 г., 10:08

Не сте сами

1.3K 0 5

        не сте сами!
Живеят вече осем години
в мизерия, глад, нищета
и мъчат се да си признаят
една измислена вина.
Затворени са в Либия - в затвора,
където няма изход, няма жал
и няма как да се докаже,
че друг с живота на децата си е играл.
Потънали в мъка, отчаяние и адски тежко изпитание,
дали ще могат те да издържат
и ще докажат ли невинността си пред либийския съд!
Далече са от техните семейства
и не знаят  своите деца -
дали завършили са и къде са,
се питат, но не казват им това!
След време ще излязат, знаем,

защото те не са сами,

защото всички ги подкрепяме и мислим,

че са невинни  български сестри!

Накрая и либийците ще съжаляват,

че са отнели не един живот,

че са разбили до основи

една мечта на цял народ!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И този ти стих е невероятен!!!
    Само една малка забележка,ако ми позволиш
    "защото всички ги подкрепяме и мислим,
    че са невинни български сестри!"
    Не само "мислим" ние сме сигурни
    Трябва да сме сигурни,за да повярват и другите.
  • Много добра работа.
  • Поклон!!!Страхотно е!!!Настръхнах докато го чета!!!Поздравявам те!
  • Те не са сами!!!
  • Да, невинни са!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...