Не стига ли...
Есента листа подритва...
носи облаци без дъжд!
Всеки миг очакваш извисяване,
сблъсък на титани, може би
за черна мъст... Кокала да бъде
там където, безхаберието е на влас.
Силата отдавна се е скрила, отдавна
е прекрила свойта идентичност...
Не смее даже във съня ти, вяра да събуди
и на далече, мечтите твой да прокуди.
Живота точи ножица, ръждива...
от пиедистала някой дрезгаво реве!?
Бъдете с мен... ни аз ще ви излъжа,
отново... до следващият път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
