Есента листа подритва...

носи облаци без дъжд!

Всеки миг очакваш извисяване,

сблъсък на титани, може би 

за черна мъст... Кокала да бъде

там където, безхаберието е на влас.

Силата отдавна се е скрила, отдавна 

е прекрила свойта идентичност...

Не смее даже във съня ти, вяра да събуди

и на далече, мечтите твой да прокуди.

Живота точи ножица, ръждива...

от пиедистала някой дрезгаво реве!?

Бъдете с мен... ни аз ще ви излъжа,

отново... до следващият път.