10.06.2008 г., 16:37

Не свиквам с раздялата

723 0 9

Изплитам те в нишка от болка,

изцеждам те в капки сълза.

Докосвам те в шепот омаен,

орисвам те в моя мечта.

 

Да идвам при теб във съня ти,

приседнала тихо в нощта.

Да сложа ръката ти в моята,

нежно да те милвам със слова.

 

Ще пулсирам в устните ти,

в сърцето горещо ще бия.

Ще държа очите ти широко отворени,

ако се върнеш - дано ме намериш сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...