Събуждам се със Ричард Клайдерман,
намирам се между небето и земята,
закуската е грях без капка свян,
напразно разумът се моли за душата.
Обядваме със Жо Дасен,
виното по-младо заискрява,
светът се състои от теб и мен,
стрелките потни не прощават.
Вечерям най-голямата заблуда,
че съвършената любов ме озари,
от утре нека стана луда,
сега Едит Пиаф във мен звучи.