Събуждам се със Ричард Клайдерман,
намирам се между небето и земята,
закуската е грях без капка свян,
напразно разумът се моли за душата.
Обядваме със Жо Дасен,
виното по-младо заискрява,
светът се състои от теб и мен,
стрелките потни не прощават.
Вечерям най-голямата заблуда,
че съвършената любов ме озари,
от утре нека стана луда,
сега Едит Пиаф във мен звучи.
© Ивон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
