desito_t (Десислава Танева)
130 292
17.03.2013 г., 23:25 ч.

Не съм 

  Поезия » Друга
727 0 4

Не съм и никога няма да бъда,

не съм била и никога преди.

Старая се понякога да съществувам,

старая се да слагам малко грим.

…

 

Инак все заглеждат кукла от витрина -

порцеланова изглежда, но уви -

отвътре куха е, отдавна е изгнила.

Останали са живи двете ù очи.

И гледа хора да минават,

забързани и този, както всеки ден.

Понякога се спират и се възхищават,

понякога повдигат просто рамене...

А ти стоиш безмълвно, гледаш.

Защо оставаш всеки божи ден?!

Добре ми беше да ме подминават.

Трудно е,  когато някой спре.

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??