Не съм
Не съм и никога няма да бъда,
не съм била и никога преди.
Старая се понякога да съществувам,
старая се да слагам малко грим.
…
Инак все заглеждат кукла от витрина -
порцеланова изглежда, но уви -
отвътре куха е, отдавна е изгнила.
Останали са живи двете ù очи.
И гледа хора да минават,
забързани и този, както всеки ден.
Понякога се спират и се възхищават,
понякога повдигат просто рамене...
А ти стоиш безмълвно, гледаш.
Защо оставаш всеки божи ден?!
Добре ми беше да ме подминават.
Трудно е, когато някой спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
