Не съм
Не съм и никога няма да бъда,
не съм била и никога преди.
Старая се понякога да съществувам,
старая се да слагам малко грим.
…
Инак все заглеждат кукла от витрина -
порцеланова изглежда, но уви -
отвътре куха е, отдавна е изгнила.
Останали са живи двете ù очи.
И гледа хора да минават,
забързани и този, както всеки ден.
Понякога се спират и се възхищават,
понякога повдигат просто рамене...
А ти стоиш безмълвно, гледаш.
Защо оставаш всеки божи ден?!
Добре ми беше да ме подминават.
Трудно е, когато някой спре.
© Десислава Танева All rights reserved.
