и не сънувам, когато заспя.
Очи нямам,
не се просълзявам,
в тях светлина няма, празни стоят.
Нямам коси,
не мога да вплитам
цветята, които не ми подари.
И глас нямам.
Нито смях. Не, не говоря.
Аз съм онази, която мълчи.
Нямам ръце
да те погаля,
и мисли нямам да ти шептя.
Но и да имах,
пак не бих посмяла
до теб тъй сива да стоя.
© Меланхолия Всички права запазени