20.11.2014 г., 19:01

Не съм избирал родно място

958 0 1

Не съм избирал родно място

Преди да се родя, не съм избирал родно място,
родителите си и родната страна,
но в сто процента съм заквасен с българското тeсто.
Изникнал съм от наши семена!

Родил съм се и раснал, в страната на тракийци,
В единствения кратер, в нашата страна...
Не знам наследник ли съм аз на старите арийци,
или съм с корени от други племена?!

Не знам това, навярно никога не ще узная...
Не вярвам  жилите ми, да са със синя кръв.
Но си живея с мисълта, каквото и да правя,
че тук в България е мойта пъпна връв!

Роден съм тука, във предверието на Родопа,
в Тракийските поли и малкия  балкан...
И винаги когато в мен, дъската ми захлопа,
мечтая си за моя роден исполин.

И преди мен се е родил, във мото родно село,
Войвадата-Родопския ни изполин.
Драгойново е то и подчертавам аз дебело,
достойно е да има, като него, син...

С  Тракийските разкопки, то в историята влиза,
но днес при живите, едва се то  крепи.
О, виждам аз, че то  за бъдещето няма виза...
До няколко години, то ще се стопи...

Наистина  и тука хората се завистливи,
това което е характерно за нас,
Готови са и те, "сметта да сменят  с сливи"
и да си мечтаят за велика власт!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Именно, за това става въпрос.
    И тук ми е мила земята.
    Роден съм под тези звезди.
    Човек не избира страна -
    в която да се роди!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...