Мъката, която изпитвам по теб сега
гради в мен много тъга...
Липсваш ми толкова много
... Аз без теб не мога!
Ревност изпива душата ми,
само ти можеш да спреш сълзите ми -
знам, че няма причина да страдам,
но сякаш припадам.
Искам сигурна да съм,
че не съм само сън, но не... полудявам вече!
Ревнувам те от въздуха, който дишаш,
от шума, който чуваш,
от всичко, което чувстваш...
Обичам те - сладко говориш ми,
Обичам те - сладко отвръщам ти,
искам с теб да съм завинаги, но защо ли
сълзата пак в мен напира
и не спира, и не спира...
към тебе всичко ме влече -
нали си само моето момче??
© Ивелина Цветкова Всички права запазени