22.02.2011 г., 21:18

Не съм съгласен

778 0 6

Премятам зрънцата, все по-безразлично,

на поредната нова броеница от срички.

Но и те не умеят да казват "обичам".

Солипсизмът навярно им пречи…

Горкичките.

 

На нас ли приличат?

Или човекът все пак

                                 значи            

                                         нещо за някого.

И никога – всичко за всички.

 

Така е добре.

Така е логично.

 

Животът е низ от случайности.

Тежък и бърз –

като верига от влакови композиции.

Ням като опразнено детско креватче.

Статичен –

                      като стоянката на такситата.

Грубоват и циничен.

Като спор

                     между хедонист и стоик.

Непонятен, идеалистичен.

Като ум на стар романтик.

 

Но така е добре.

Така е логично.

 

И всеки миг е под наем.

Като целувка с вкус на ритник.

По договорка с хазяйна

превръща се бавно

                      – всеки млад индивид –

 

в портокал с часовников механизъм.

Намалява драстично броят на вдишванията,

които извършваме –

                                     съвсем спорадично.

А речта е претрупана с ненужни софизми...

 

Ала така са устроени

 модерните личности.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...