Не съм съгласен
Премятам зрънцата, все по-безразлично,
на поредната нова броеница от срички.
Но и те не умеят да казват "обичам".
Солипсизмът навярно им пречи…
Горкичките.
На нас ли приличат?
Или човекът все пак
значи
нещо за някого.
И никога – всичко за всички.
Така е добре.
Така е логично.
Животът е низ от случайности.
Тежък и бърз –
като верига от влакови композиции.
Ням като опразнено детско креватче.
Статичен –
като стоянката на такситата.
Грубоват и циничен.
Като спор
между хедонист и стоик.
Непонятен, идеалистичен.
Като ум на стар романтик.
Но така е добре.
Така е логично.
И всеки миг е под наем.
Като целувка с вкус на ритник.
По договорка с хазяйна
превръща се бавно
– всеки млад индивид –
в портокал с часовников механизъм.
Намалява драстично броят на вдишванията,
които извършваме –
съвсем спорадично.
А речта е претрупана с ненужни софизми...
Ала така са устроени
модерните личности.
© Константин Дренски All rights reserved.
