никога не съм ти обещавал градина с рози, дорийн
ти знаеше много добре
как замръзват ветровете по палубата на нощта ми
знаеше как сутрините ми са пълни със страх
и горчиво кафе
как затварях между стъклените усмивки
на младостта онзи къс небе
където започвах аз
и свършваше света без да знам.
знаеше как не можех да гледам слънцето привечер
да се губи зад виолетовата къща
и стените ми порастваха стометрови нагоре ...