dressy (Зорница Николова)
218 595
27.01.2015 г., 7:37 ч.

Не съм ти обещавал градина с рози 

  Поезия » Друга
583 0 4

никога не съм ти обещавал градина с рози, дорийн

ти знаеше много добре

как замръзват ветровете по палубата на нощта ми

знаеше как сутрините ми са пълни със страх

и горчиво кафе

как затварях между стъклените усмивки

на младостта онзи къс небе

където започвах аз

и свършваше света без да знам.

знаеше как не можех да гледам слънцето привечер

да се губи зад виолетовата къща

и стените ми порастваха стометрови нагоре

където нямаше простор

а само въжета

оплели косите на всички девици

с които никога не преспах.

знаеше как търсех думите из себе си

които лаеха... побеснели кучета

късаха плътта ми

пак и пак и пак

хранеха ме със забранени лотоси

и хляб

казваха ми вярвай вярвай

и аз раздирах кориците на самотата си

забравях постланите надежди

оставях опънатите струни

на времето да режат

на малки болезнени късове съзнанието ми

целувах макове цъфнали под сърцето

на една уморена вечност

и вярвах вярвах 

а ти гледаше театъра на смъртта ми, дорийн

чакаше да се случи сътворението

да се удавиш в синята луна

изтекла изпод пръстите ми

и да си щастлива

 

никога не пораснах дорийн

само очите ми страрееха под заспалия дъжд

 

не съм ти обещавал градина с рози, дорийн

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??