Знам, ще те нося
в сърцето си
до края на дните ми.
Така си заседнал,
че няма отърване.
Да, точно Ти,
на тебе говоря...
Стоиш във очите ми,
не желаеш дори
да поспориш.
Ще е за кратко.
Прости!
За по-дълго не мога.
А не искам,
не искам! За Бога!
Мечтаех за волност,
за нови земи,
за простора...
Отнесе ми времето
и... днес
вече е късно...
Но имам едно
преимущество:
Не съм в самота.
© Галя Николова Всички права запазени