20.07.2012 г., 22:09

Не съм вече ничия

1.2K 0 2

Аз не съм анонимна

и не съм вече ничия,

защото си събрах парчетата

и ги приших към крилете си,

онези малки, безлични

пеперудени крилца,

които ме караха

да се чувствам съвсем лека

някога...

И защото ме препъваше

във високомерната си любов,

и защото ме гледаше отвисоко,

аз не можех да стигна до теб,

но в стремежа си да го направя,

си пришивах нови криле

все по-големи и все по-тежки,

за да стигна до теб...

Все по-големи и все по-тежки.

Тежестта им ме смазваше,

а между тях изглеждах

още по-малка

и успявах да стигна

едва до глезените ти.

Тогава започнах да събирам

изхвърлените от теб обелки,

защото се научих по тях

да чета душата ти...

и колкото повече обелки събирах,

толкова по-леки

ставаха крилата ми.

Знаеш ли...?

Тези обелки си имаха имена

Една от тях се наричаше

„Случайна”,

друга носеше името

„Обяздена”,

трета пък „Ничия” ,

- Все думи с които ме наричаше...

И така: купчината с обелки

растеше ли, растеше,

докато един ден

разших крилете си и

се покатерих по нея...

И се случи чудо.

Най-после можех

да погледна в очите ти.

И те потърсих в тях,

но не те намерих.

В тях нямаше нищо друго

освен страх

и прилепи...

Ято прилепи, които приютяваше

под клепачите си.

Вече знам защо си се извисил

толкова на високо.

Виж! Там долу лежат

отвързаните ми криле.

Може би някой ден ще ти потрябват,

за да догонваш с тях

нечия друга

високомерна любов.

Не забравяй

да събираш обелките...!

 

23.08.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....