Не съм виждал нито една
Посока
От четири дни
Детайлно изострени
Моливи
Рисуват морски вълни
Да се изкъпят и пречистят
Недовършените човеци
Сега е
Отново като накацали мухи
Готови да излетят
Мигнеш ли
Няма го
Други се опитват да го уловят
Имам минало
Все още
Никой не може да ми го вземе
И никой не може да го обере
Никой не може да ме накара насила
Да тръгна срещу...
Някакво...
Защото не съм виждал нито една
Посока откакто спря да вали
Обувките ми обаче са износени
Кал до коленете ми
И пясък в очите
И колко самотни
Сме
Недовършените човеци
Хванали мъничко време в ръцете си
И стискаме докато го заболи
Небето е бледо
1 Март 2012
© Десислав Илиев Всички права запазени