Mar 2, 2012, 8:59 PM

Не съм виждал нито една

  Poetry
745 0 5





Не съм виждал нито една
Посока
От четири дни
Детайлно изострени
Моливи
Рисуват морски вълни

Да се изкъпят и пречистят
Недовършените човеци


Сега е
Отново като накацали мухи
Готови да излетят
Мигнеш ли
Няма го
Други се опитват да го уловят

Имам минало
Все още
Никой не може да ми го вземе
И никой не може да го обере

Никой не може да ме накара насила
Да тръгна срещу...
Някакво...

Защото не съм виждал нито една
Посока откакто спря да вали
Обувките ми обаче са износени
Кал до коленете ми
И пясък в очите

И колко самотни
Сме
Недовършените човеци
Хванали мъничко време в ръцете си
И стискаме докато го заболи

Небето е бледо

 

 

1 Март 2012

 

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Смисъл има... sevеrianin си има друга стойност - и тя е по-силна от коментарите му... Поздравление!
  • Такова е...
    Недовършени сме докато не открием нещата, които ни допълват...
  • супер много ми хареса ужасно наситено с емоция .Благодаря ти за липсата на шаблон много ми харесва стила ти хаотичен, вълнуващ казващ много
  • А, според мен думи има достатъчно - дори повече, отколкото трябва. Само смисъл дето няма - поне аз не го открих след два прочита. Язък за изгубеното време...
  • радвам се да прочета
    липсваха ми думите ти

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...