Не те гледам, а те сънувам,
не те чувам а слушам река...
не те обичам а те бленувам
и към тебе вървя,
но не стигам,
а сърцето ми препуска в светлина...
Какво сега за мене е лъжа -
че без твоята любов изстивам,
когато те няма, си до мен...
когато си до мен сме двама...
когато ни няма, аз съм студен,
и да загубя нищо нямам,
точно затова оставам...
с теб!
Към тебе целият
препускам,
от трепета, когато
вятърът те вкусва,
и за тебе мисля като за последно,
като за една звезда
в загиващата Вселена
на моята душа!
© Маломир Стръков Всички права запазени