Не те искам!
Не те искам!
Писна ми от долни игри…
По-добре далече иди!
Не искам да виждам твойто лице,
дръж и далече тези ръце!
Сякаш живееш в розов сериал,
но знай, много не си разбрал!
С чисто или лукаво сърце?
Малки крачки правиш с нозе…
И без теб напред продължавам,
на едно място не оставам.
Всичко вече е както преди,
върнах си изгубените мечти.
Гледам те вече с погнуса…
Дразни ме косата ти руса!
Не ме интересува дали си богат,
сега за мене си просто враг.
Не искам да те виждам, разбери!
Писна ми от всички лъжи…
Вече стана жалка отрепка
живееща в собствена клетка.
Чуй ме! Не искам около мен
да те виждам нито за ден!
Вече от теб не ме е страх,
остана да изкупваш твоя грях…
Ако погледнеш през мойте очи,
ще разбереш колко боли
от близък да си предаден
и да се чувстваш забравен.
Ролите вече са разменени,
крайно време бе за промени.
Сега аз на теб ще се смея
и сълзи няма да лея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
