Не те излъгах, че животът ми ще свърши -
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка
и по пътя свой ще продължиш, без дори да подозираш колко си в грешка.
"Не те излъгах" ще си кажа под носа и ще се слея пак с дъжда,
ще те обичам отдалече, прикована тук за плътта.
Че колкото и страшен да им се струва на някои края,
за мене по-страшно е жива да съм и глухо да те желая.
Не те подведох и за миг, макар като жива да фигурирам,
за всичко виновна съм аз, затова мъртвия си живот за присъда избирам. ...