Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Във мене всичко лошо провокираш.
И гняв, и болка, черни бесове,
успяваш само с дъх да акумулираш.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Защото ме превърна във пустиня,
във камикадзе, в облачно небе,
във амплитуда, във военна мина.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Че всеки ден във теб катастрофирам.
А можеш, ако искаш, с думи - две,
да ми помогнеш да катапултирам.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Душата ми до кръв да изчегъркваш.
Отгоре да ѝ хвърляш шепа сол
и с пръсти надълбоко да човъркаш.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
От теб да изтрезнея се заричам.
Но днес, сред метеорни дъждове,
проклетнико, до лудост те обичам.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени