Не те понасям
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Във мене всичко лошо провокираш.
И гняв, и болка, черни бесове,
успяваш само с дъх да акумулираш.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Защото ме превърна във пустиня,
във камикадзе, в облачно небе,
във амплитуда, във военна мина.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Че всеки ден във теб катастрофирам.
А можеш, ако искаш, с думи - две,
да ми помогнеш да катапултирам.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
Душата ми до кръв да изчегъркваш.
Отгоре да ѝ хвърляш шепа сол
и с пръсти надълбоко да човъркаш.
Не те понасям. Чуваш ли? Не те.
От теб да изтрезнея се заричам.
Но днес, сред метеорни дъждове,
проклетнико, до лудост те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
