Не ти казах
Не ти казах май никога истина.
Не можах да накарам сърцето си
да натисне по струната искрена,
да протегна към тебе ръцете си.
Не ти казах на нуждата срока ѝ,
не прескочих невидима граница,
предпочетох да взема урока си
и да тръгна с тъга, с пълна раница.
Не посмях да се срещна с очите ти,
а ми липсва ужасно душата ти
да ме види, да милва страните ми,
да докосне отново душата ми.
Не ти казах, какво да приказваме -
имах нужда и исках, но страх ме бе.
Май така сме - сами се отказваме
със "дали", "може би" и "любов не е".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Милорадова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ