Не ти помогнах
Прости ми дързостта, че те обикнах.
Прости ми, моля те. Прости!
Безумие било е, че поисках
със теб да имаме мечти...
От обичта ми силна, на талази
си крал човешка топлина,
за да я носиш на онази -
показала ти пътната врата...
Във мене утешаваше скръбта си,
а аз - наивница една -
обляна в сълзи борих съвестта си,
че няма как да ти се раздада...
Да давам исках всичко до последно,
олеквала съм с всеки ден и час
и ударът... дойде заветно...
Разбрах... За тебе нищо аз не бях...
И твоя кръст неволно носих,
живях със твойте страхове...
Така, повярвай ми, не ти помогнах,
а само трупах още грехове...
От мен изсмука всичко ценно,
ти беше празен... пълна - аз...
Прости ми, че иззех вината -
подложих се да страдам аз.
Попречих ти урока да научиш -
помисли, че съм твоят дар,
разбитото сърце да излекувам,
а ти да бъдеш вечен господар...
Превърнах те отново в жертва,
за втори път измамен от жена...
Онази твойта обич не признава,
и аз... оставям те сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
