Не тръгвай!
Не тръгвай,
след стъпките ми
вятърът вее прах!
Не тръгвай,
слънцето отразява светлината,
която ме събужда за живот!
Не тръгвай!
Не погребвай
потъналия кораб в очите ми!
Не тръгвай-
заслужава ли си-
крачка в ляво или дясно,
да води някъде встрани...
Път поеми и направи
върху златните ми коси,
мост свързан за двама ни,
за да тичаме мислено по луната
пътека
и звездите в огнен блясък
да окъпват нашите сърца!
Не поглеждай в очите ми,
а изпий горещите сълзи,
за да намериш в тях пристанище
за студените си дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИМА Всички права запазени
!!!