May 30, 2009, 3:39 PM

Не тръгвай!

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Не тръгвай,

   след стъпките ми

   вятърът вее прах!

Не тръгвай,

     слънцето отразява светлината,

     която ме събужда за живот!

Не тръгвай!

     Не погребвай

     потъналия кораб в очите ми!

Не тръгвай-

заслужава ли си-

крачка в ляво или дясно,

да води някъде встрани...

Път поеми и направи

върху златните ми коси,

мост свързан за двама ни,

за да тичаме мислено по луната

                            пътека

и звездите в огнен блясък

да окъпват нашите сърца!

Не поглеждай в очите ми,

а изпий горещите сълзи,

за да намериш в тях пристанище

за студените си дни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...