Neon (Ол)
101 1435
9.04.2009 г., 12:43 ч.

Не тъжи, малка моя... 

  Поезия » Друга
743 0 15

 

 

Малка моя, пак си тъжна...

Булевардите мълчат
в стопения горчив залез.
Ръждиво-жълт тротоар.
Стъпки от отшумели разговори
по фугите между плочките.
Днес е... беше неделя. 
Най-дългият ден за срещи.
Благословия. Или проклятие.
Ето ги хората. Отминават.
Само ти ли не ги чуваш...
Очите им са окъпани 
в отражението на локви.
Там плуват листа.
Как обичаше оранжево и жълто.
Портокали. Слънчево.
Обичаше някога и есента.
Когато беше кафяво-зелена.
Някога. В събота.
Преди капките на дъжда.
Витрините отразяват
бавните секунди на неделята.
Криво огледало. Разтапя се
по лицето на минаващи силуети.
Безмълвни гълъби. Не летят.
Кълват шепите. А болка няма.
Само кръв. Там. На дълбоко.
В очите ти е отразена онази. 
Призрачната меланхолия. 
Разпъната сред светофари
от сенките на отминаващи.
Отминаващ. 
Нарамил онези несбъднатите.

Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.

 

 

 

 

28.08.2008г.

 

© Ол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??