Не търся отплата
На сина ми Николай
Сине мой, ти знаеш ли, когато
на птиченцата порастат крилата
и тръгнат
със политналото ято,
как майките тъжат - сами в гнездата?
Сега при теб е пролет, иде лято -
ти си богат, щастлив, животът - лесен
и следваш полета
на свойто ято...
Не подозираш, че ще дойде есен.
И ще остане в теб вкусът на лято,
но ще почувстваш
слабост във крилата.
Децата ти ще литнат с друго ято.
Ще те споходи болка непозната...
Такава е на полета цената.
На този свят сме, сине, кратки гости.
Не търся аз
и не търси отплата.
Приемай с мъдрост истините прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
