Не търся отплата

9.07.2011 г., 13:06 ч.

Поезия » Друга

758 0 4

На сина ми Николай

Сине мой, ти знаеш ли, когато

на птиченцата порастат крилата

и тръгнат

със политналото ято,

как майките тъжат - сами в гнездата?

Сега при теб е пролет, иде лято -

ти си богат, щастлив, животът - лесен

и следваш полета

на свойто ято...

Не подозираш, че ще дойде есен.

И ще остане в теб вкусът на лято,

но ще почувстваш

слабост във крилата.

Децата ти ще литнат с друго ято.

Ще те споходи болка непозната...

Такава е на полета цената.

На този свят сме, сине, кратки гости.

Не търся аз

и не търси отплата.

Приемай с мъдрост истините прости.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.