Не увяхвам, без да пръсна аромат
Като търтеи, които обикалят
орбитата на нощта и нямат дом,
дните ми, между стъкла над мен, припадат,
счупени на две с полуръждив пирон.
Върху тялото ми марширува лудост.
Не се спъвам, без да гледам във захлас.
Небето цяло изваля ми безмълвно,
а по пръстите полепна ми мъгла.
През лицето пък прелитат пеперуди.
Не увяхвам, без да пръсна аромат...
Нямам повече във себе си заблуди.
Само неработещ фотоапарат...
и снимки на надупчени простори
и надлъж разцепени на две крила.
Портите си завинаги затворих.
Няма смисъл да крещя наум зад тях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
