Sep 1, 2011, 11:26 PM

Не увяхвам, без да пръсна аромат

  Poetry
729 0 4

Като търтеи, които обикалят

орбитата на нощта и нямат дом,

дните ми, между стъкла над мен, припадат,

счупени на две с полуръждив пирон.

 

Върху тялото ми марширува лудост.

Не се спъвам, без да гледам във захлас.

Небето цяло изваля ми безмълвно,

а по пръстите полепна ми мъгла.

 

През лицето пък прелитат пеперуди.

Не увяхвам, без да пръсна аромат...

Нямам повече във себе си заблуди.

Само неработещ фотоапарат...

 

и снимки на надупчени простори

и надлъж разцепени на две крила.

Портите си завинаги затворих.

Няма смисъл да крещя наум зад тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...