Sep 1, 2011, 11:26 PM

Не увяхвам, без да пръсна аромат

  Poetry
728 0 4

Като търтеи, които обикалят

орбитата на нощта и нямат дом,

дните ми, между стъкла над мен, припадат,

счупени на две с полуръждив пирон.

 

Върху тялото ми марширува лудост.

Не се спъвам, без да гледам във захлас.

Небето цяло изваля ми безмълвно,

а по пръстите полепна ми мъгла.

 

През лицето пък прелитат пеперуди.

Не увяхвам, без да пръсна аромат...

Нямам повече във себе си заблуди.

Само неработещ фотоапарат...

 

и снимки на надупчени простори

и надлъж разцепени на две крила.

Портите си завинаги затворих.

Няма смисъл да крещя наум зад тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...