tsveti4ka (Цвет)
198 271
1 сент. 2011 г., 23:26

Не увяхвам, без да пръсна аромат 

  Поэзия
612 0 4

Като търтеи, които обикалят

орбитата на нощта и нямат дом,

дните ми, между стъкла над мен, припадат,

счупени на две с полуръждив пирон.

 

Върху тялото ми марширува лудост.

Не се спъвам, без да гледам във захлас.

Небето цяло изваля ми безмълвно,

а по пръстите полепна ми мъгла.

 

През лицето пък прелитат пеперуди.

Не увяхвам, без да пръсна аромат...

Нямам повече във себе си заблуди.

Само неработещ фотоапарат...

 

и снимки на надупчени простори

и надлъж разцепени на две крила.

Портите си завинаги затворих.

Няма смисъл да крещя наум зад тях.

© Цвет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??