9.03.2007 г., 15:10

Не ви е грижа

707 0 6

Всеки лъже те в очите:
"Пука ми за теб! За това
го казвам и правя."
О, я се разкарайте!
Ни най-малко не ви е
грижа за мен.
Всеки мисли за себе си.
Това е Нормалното.
Ненормалното е тази
игра на интриги и вяра
в собствените ви лъжи.
Не ви е грижа.
Защо играете?
От собствената скука в
живота си ли го правите?
А докъде ще ви доведе?
До заплетена история
с неизвестен край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки сам избира каква роля да играе в живота си - и тази роля за него ще е най-добрата, защото е направил своя избор. Не ми казвай, че тези които извличат изгодите от живота, не страдат или не изпитват болка. Никой от нищо не е застрахован. Добрия играч е доста относително понятие - субективно е но всъщност ме накара да се замисля!
  • Вълната се казва "живот".Огледай се.Всичко е измислена работа(приятелството и любовта съм ги анатемосъл отдавна),самото ни съществуване е може би някаква заблуда,нещо нереално като сън.Добрите играчи извличат каквото си искат от живота,а за слабите остават предрасъдъците,страданието,мъката и други такива
  • Краси, знам, че обичаш да живееш на гребена на вълната, но аз тази вълна не я харесвам! лъжите ме ограничават в свободата на мислите и действията ми
  • Евала за прозрението ,но трябва да се лъже и маже-просто се играе играта
  • Мдам мерси, Валери!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...