Не винаги може да бъдем силни

Anabel (Дони)
14 294

25.01.2008 г., 0:23 ч.

Поезия

1198 0 2

Свита във пашкула, не искам да изляза.

Оставете ме, не искам вече да вярвам.

Искам да плача и с болка да утеша душата.

Какво бихте казали вие,

че пресъздадох смисъла на деня си още от нощта.

С думи грозни прокълнах го.

Няма смисъл, кънтеше умът ми,

а болката разяждаше сърцето....

В тези дни забравата е мечта,

с дълбок сън.

Но потъването ми не ме влачеше към изхода,

а с реална истина за съществуващата празнота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.