25 ene 2008, 0:23

Не винаги може да бъдем силни 

  Poesía
1197 0 2

 

Свита във пашкула, не искам да изляза.

Оставете ме, не искам вече да вярвам.

Искам да плача и с болка да  утеша  душата.

Какво бихте казали вие,

че пресъздадох смисъла на деня си  още от нощта.

С думи грозни прокълнах  го.

Няма смисъл, кънтеше умът ми,

а болката разяждаше сърцето....

В тези дни забравата е мечта,

с дълбок сън.

Но потъването ми не ме влачеше към изхода,

а с  реална истина за съществуващата празнота.

© Дони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??