Не вярвам вече на лъжи
Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата.
Безликият краде лица... усмивки
криви. О, моля те, ти, Господи, прости.
Луната тази вечер вие и тъжи.
Дулото ми тази вечер няма
звук да извиси... тишина!
Светът потънал е в тъга.
Прощавай, не вярвам вече на лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
