ATodorov (Александър Тодоров)
34 37
8.04.2010 г., 14:19 ч.

Не вярваш на моите думи 

  Поезия » Любовна
1200 0 7

 

Боли ме! Не вярваш на моите думи

в леглото на съмване. И вечер, и нощем

на моите лични думи не вярваш!

 

Не! Всъщност ми имаш доверие,

но не и когато ти кажа колко си хубава,

не и когато се врека във очите ти,

когато заровя лице във косите ти

и дишам дълбоко, както дишат на село

децата в поле от цъфнал трендафил.

 

Боли ме, защото ми вярваш тъй много,

но не и когато ти кажа „Аз твой съм!”,

или „Толкова много обичам те”!

 

Боли ме! Ти преди си била наранявана,

ти преди си била нечия вещ.

Оттогава все такава се помниш

и не даваш на никой да те зове по-различна.

Сърцето ти рана е! Рана от спомени!

И, мила, аз пробвах да ги изтрия с усмивки,

опитвах с целувки, опитвах с цветя,

опитвах дори с обещания искрени,

с какво ли не пробвах да те съживя.

 

Ала пак ме боли! Защото не вярваш

на моите думи в леглото

 и вечер, и нощем, и дори на разсъмване.

(а мъжът никога в леглото не лъжеше).

 

Но въпреки всичко

ти все тъй твърдоглаво не вярваш. Боли ме!

И диво намразвам ръцете си…

Защото си мисля, че вината е в мен!

 

Защото не знам какво да направя,

защото е тежко, когато любимият

е спрял да вярва в любовта и в сърцето си…

 

И боли ме все по-силно! Боли ме за двама.

Но по-силно боли ме,

че не вярваш самата,

 

не вярваш самата ти в себе си…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много хора са били на същото място
  • Разчувства ме!Поздрави!
  • Хареса ми! Толкова е интимно... Нямам как да не е и силно! Поздрав!
  • Хареса ми - много! Макар че не съм съгласна с "мъжът никога в леглото не лъжеше"
  • Към Смешко: Стихотворението е интимно обръщение на лирическия Аз към обекта на неговата осъзната лична трагедия. С други думи, читателя в случая се явява само наблюдател, а не адресат.

    Но благодаря за искренната критика. Не съм го приел като заяждане. Имаш си право. Но дано да изясних посланието си
  • хубаво стихо
    НО
    не обичам когато чета нещо да ме предизвиква да давам съвети
    трябва творбата да ми даде отговор (или поне да провокира въпрос)на(в) мен
    а не аз като читател да давам такъв на теб

    може би в последният стих е отговора
    но не ми харесва
    добре така е и какво правим после

    предаваш се
    тъпо...


    извинявай за дългия коментар
    дано не съм те обидил
  • Тук определено има Нещо... Ще следя! Кураж от мен!
Предложения
: ??:??