Не я искам
Не я искам..
Тази моя съдба..
във която
по тъмното скитам и
чадъра държа си сама..
Не я искам!...
Не искам ..
сама да си влизам в дома!
В студеният мрак..
сама да оставам..
и чашката топло кафе,
да е моя - единствена топлинка!..
Не!Не искам да бъда сама!..
екрана в тъмното да ми свети..
Да ме води на разни места..
Да виждам звездите през него..
Да чета,..нечии любовни писма!..
Морето да гледам..
как люби и Слънцето и Луната..
Как разлива Любов по брега..
- а Аз.. да съм все сама!..
Защо ли в екрана намирам..
мъже..готови да любят!..
а неспособни..
да подадат ръка!..
Вратата да ти отворят!..
Чадъра.. да ти държат във дъжда!
Да те стОпят във прегръдка!..
На Луната,.. да те качат..
само с милувка!..
Небето да сгромолясат.. с целувка!..
Останалото..
- Земята да потрепери..и замълчи!..
Къде са тези мъже?
Онез.. от екрана - всичко май могат..
Но не.. и да държат ръце!..
Реалността е такава!..
Сам се топли със кафе!...
Не я искам тази съдба!
Не я искам такава!..
Дори и да пия..
най - доброто кафе
на света!!!...
Valentina Mitova
08/10/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
