ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
22 dic 2020, 11:36

Не я искам 

  Poesía » Odas y poemas
700 1 8

 

Не я искам..

Тази моя съдба..

във която

по тъмното скитам и

чадъра държа си сама..

Не я искам!...

Не искам ..

сама да си влизам в дома!

В студеният мрак..

сама да оставам..

и чашката топло кафе,

да е моя - единствена топлинка!..

Не!Не искам да бъда сама!..

екрана в тъмното да ми свети..

Да ме води на разни места..

Да виждам звездите през него..

Да чета,..нечии любовни писма!..

Морето да гледам..

как люби и Слънцето и Луната..

Как разлива Любов по брега..

- а Аз.. да съм все сама!..

Защо ли в екрана намирам..

мъже..готови да любят!..

а неспособни..

да подадат ръка!..

Вратата да ти отворят!..

Чадъра.. да ти държат във дъжда!

Да те стОпят във прегръдка!..

На Луната,.. да те качат..

само с милувка!..

Небето да сгромолясат.. с целувка!..

Останалото..

- Земята да потрепери..и замълчи!..

Къде са тези мъже?

Онез.. от екрана - всичко май могат..

Но не.. и да държат ръце!..

Реалността е такава!..

Сам се топли със кафе!...

Не я искам тази съдба!

Не я искам такава!..

Дори и да пия..

най - доброто кафе

на света!!!...

Valentina Mitova

08/10/2020

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??