Не забравяй родното си място,

стъпката си първа помни,

защото е истинско злощастие,

когато липсват тез спомени.

Не забравяй, че упорството

понякога те мъчи и тежи,

не забравяй, но злорадството

злобните ще унищожи.

Не забравяй, че в твойта същност

се крие любов и доброта,

не забравяй, че това са всъщност

истински ценните неща.

Не забравяй, че тръгнала си

по пътя гордо да вървиш,

не забравяй, че започнала си

мечтите си да осъществиш.

Не забравяй, че е дълъг и страшен

пътят - кален, трънлив,

и по него постоянно уплашен

ще те гледа врагът ти сърдит.

Тогава е тежко, но вярвай,

че е имало смисъл дори,

невъжможни върхове покорявай

и оставяй след тебе следи.