Не закъсняхме
Не е ли късно, че се срещнахме?
Съдбата ли така реши?
Ръце със обич си подадохме
и сляхме нашите души.
Приятелството ни – красиво нека е!
За цял живот – до старини.
Дори и в други необятности,
такива бъдем – аз и ти.
Не закъсняхме. С теб сме истински.
От плът и кръв. И доброта.
Усмихвай се! До теб съм... винаги!
Избрах... Нарекох те... Съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
