Не е ли късно, че се срещнахме?
Съдбата ли така реши?
Ръце със обич си подадохме
и сляхме нашите души.
Приятелството ни – красиво нека е!
За цял живот – до старини.
Дори и в други необятности,
такива бъдем – аз и ти.
Не закъсняхме. С теб сме истински.
От плът и кръв. И доброта.
Усмихвай се! До теб съм... винаги!
Избрах... Нарекох те... Съдба!
© Христо Костов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
